НИКОЛА  СИМОВ  ---   ЗНАМЕНОСЕЦЪТ
/Един забравен герой/


Но...стига ми тая награда                                      
да каже нявга народа
умря сиромахът за правда,
...за правда и за свобода

Всяка година на 2 юни българският народ чествува годишнината от геройската смърт на легендарния български революционер и поет Хр. Ботев.
Всяка година на този ден ботевият подвиг възкръсва в душите и сърцата на хиляди български синове. Те ще си спомнят и подвига на 200-та български храбреци, които заедно със своя войвода преминаха Дунава, за да паднат в бран за родната земя.
Рядко ще се намери българин, който на този ден да не си спомни за Ботева. Още по-рядко ще се намери такъв, който да си спомни за великата саможертва на Ботевия знаменосец Никола Симов - Курото. Роден в гр.Ески-Джумая сега Търговище, закърмен от люлчина възраст в духа на свободата, Никола Симов още от малък се проявявал със своя свободолюбив дух, чрез което успява да спечели умразата на турската власт и което по-късно става причина да забегне оттатък Дунава.
Прокуден далеч от бащиното си огнище, далеч от невеста и първа рожба, всред мъки и неволи, с напластена към тиранина умраза и с кипяща мъст в юначната си гръд, Курото се отдава всецяло на революционна дейност, докато настане великият момент на неравната борба.
И сложи костите си великия борец, за свободата на своята родина. Проля кръвта си, за да не чува повече воплите и стенанията на своя измъчен народ.
Загина геройски в неравната борба срещу побеснялата вража сган, пред олтаря на отечеството, това свидно българско чедо.
И днес, когато престанаха робските теглила и неволи, когато българския народ достигна един от най-великите моменти на своето историческо съществувание и е изправен пред нови изпитания, не бива да не си спомним и за този забравен наш герой, който не е можал да заеме достойно място в нашата история.
Това което е направено в родния му град Търговищеза него, далеч не може да се сравни с неговия величав подвиг. И ако не бяха групата младежи –националисти, които с основаването на сп. кл.”Никола Симов” разровиха страниците на българската история за да посочат това име, може би и до днес малцина щяха да знаят нещо за него.
А той не принадлежи само на Търговище. Той е наш – на целия български народ, тъй както е наш Ботев, тъй както е наш Левски, тъй както са наши мнозина български герои. И ако до сега е мълчало и не се е направило нищо за да бъдат заслужено тачени, не само Курото, но и мнозина забравени български герои, то трябва да се направи и за в бъдеще.
Защото такива като Курото са ония, които светят в душите и сърцата на бъдещите поколения – тяхната пътеводна звезда!

Христо  Дюлгеров